в празна чаша от черно кафе.

През нощта ми политнаха мислите

без да знаят кога и  къде

ще се срещнат с твоите сънища,

ще нашепват плахо за мен,

а отвънка, току до прозореца,

мракът тихо ще дебне стаен.

Ще чертае по сенките призраци,

заклинания той ще реди

и гневните негови изблици

ще оставят в съня ти следи.

Ще запалят в сърцето ти огъня

и ще лумне нестихващ пожар.

Ще превземат изцяло покоя ти

разпростирайки цялата жар

като лава, течащта по вените

ще те мъчат и все ще горчи

от кафето по-силно. И смело

ще разбиват мойте мечти.

Ще ме мразиш в съня си безмилостно

и ще стане черна нощта,

а мракът ликувайки радостно

ще протегне ръце над света

за да хване в капана си изгрева

да остане навред тъмнина.

Ще остана тогава единствено

само аз.

Празнота...

Тишина...